Национален историко-археологически резерват „Плиска“

Какво включва печатът № 96

1. Национален историко-археологически резерват „Плиска“Археологически обект
2. Голямата базиликаАрхеологически обектПосочен в таблицата на Уикипедия; не е намерен в каталога на btsbg.org.

Първата българска столица

Резерватът се намира на около 28 км североизточно от Шумен и на 3 км от днешния град Плиска. Столицата е изградена на равно място – избор, който често се обяснява със степния произход на българите. Тя е защитавана от три последователни пояса: дълбок ров с висок насип около Външния град, каменна стена с височина около 12 м и тухлено укрепление около цитаделата.

Дворецът на хан Крум заема около 500 кв. м и е разполагал с водохранилище, бани и тайни изходи за бягство при обсада. При хан Омуртаг (814 – 831) градът е разширен, стените са довършени и е построена Тронната зала. Във Вътрешния град най-добре запазен е Големият дворец, а във Външния са открити жилища, работилници, църкви и стопански постройки. Консервираните останки са превърнати в музей на открито, а находките са показани в музейна експозиция.

Как е открита Плиска

През XVII в. на мястото е имало селище с името Абоба. През 1884 г. Константин Иречек, тогава министър на просвещението, допуска, че руините край него са на града, за който пишат византийските хронисти. Карел Шкорпил развива тази идея, а при разкопките с участието му и на Васил Златарски са открити Тронната зала и Голямата базилика – находки, които доказват, че тук е била първата столица.

Голямата базилика

Извън Вътрешния град, на около 1,3 км от източната му порта, се намира Голямата базилика – комплекс от катедрала, архиепископски дворец и манастир, ограден с каменна стена, висока над 4 м. Завършена около 875 г., тя е средище на духовния живот на страната в продължение на около 250 години. Тук са открити училище и скрипторий, а вероятно тук са работили и учениците на Кирил и Методий, приети в България през 886 г.

Под олтара е открита по-ранна сграда, за чието предназначение учените спорят. Според една хипотеза това е гробница на мъченика Боян Енравота, брат на хан Маламир; според друга – мавзолей на българските владетели, който след покръстването опитали да преустроят в храм, но конструкцията не издържала.

Преди да тръгнете

• Разкопките са на открито и обхващат обширна площ – носете вода, шапка и удобни обувки.
• Голямата базилика е на известно разстояние от Вътрешния град, затова предвидете време и за нея.
• Разгледайте и музейната експозиция – находките от бита и културата на жителите правят руините по-разбираеми.
• Проверете актуалното работно време на музея преди пътуването.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Национален ИАР "Плиска" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Национален историко-археологически резерват „Плиска“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Национален историко-археологически резерват „Плиска“ (Q12287850) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Голяма базилика (Плиска) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Голяма базилика в Плиска (Q5598716) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.