Откъде идва движението
Движението е поставено от БТС през 1966 г., а първата му стъпка е направена на Черни връх във Витоша. Още на следващата година, през юли, първите участници получават златните си значки на връх Мусала [1].
През 2003 г. БТС възражда инициативата съвместно с тогавашното Министерство на младежта и спорта. Тогава списъкът е актуализиран и са отпечатани нови книжки, като старите остават валидни [1]. По данни на Уикипедия настоящият вид и номерация на списъка са от 2024 г. [3]
Какво има в списъка
Обектите са културни, исторически, природни и археологически – от музеи и манастири до пещери и най-високите върхове. Номерата са от 1 до 100, но зад един номер често стоят няколко места. Например № 1 в Банско обединява четири музейни обекта, а към някои номера има и обекти с буквен индекс – 1а, 5а, 5б и т.н., всеки с отделна страница в каталога на БТС [1][3].
В нашия справочник всеки номер с буква е отделна страница, а обектите, които споделят един номер без буква, са описани заедно. Каталогът на btsbg.org и таблицата в Уикипедия не съвпадат напълно – където има разлика, я отбелязваме на страницата на обекта. Как точно се зачитат обектите с буквен индекс при броенето за значка, уточнете директно в БТС.
Книжката (паспортът) и печатите
Всяко посещение се доказва с печат на съответния обект в туристическата книжка. Книжки и карти се продават от БТС, неговия Информационен център, туристическите дружества в страната и почти всички обекти от движението [1][2].
Освен печатите съществуват и марки, които се купуват при посещение на обектите. Според БТС събирането на марки продължава без промяна и след въвеждането на дигиталния паспорт [2].
Дигиталният паспорт
Има и цифрова версия на движението в мобилното приложение на Yettel. Тя е безплатна, достъпна е и за абонати на други мобилни оператори и работи на български и английски език [2].
В приложението се създава личен цифров паспорт с три имена. Ако вече имате хартиена книжка, имената трябва да съвпадат – по тях БТС ви идентифицира при заявка за значка или томбола. Печатът се добавя чрез QR код от табелата на обекта или от списъка с обекти, като приложението проверява местоположението ви, за да потвърди, че сте на място [2].
Според БТС хартиеният и цифровият паспорт съществуват паралелно и имат еднаква стойност. Печатите от хартиената книжка могат да бъдат цифровизирани с помощта на служител в централния офис на БТС [2].
Значки, грамота и томбола
Отличията се дават на три етапа: бронзова значка за 25 посетени обекта, сребърна за 50 и златна значка с грамота за всичките 100 [1][2]. Носителите на значки могат да участват в ежегодна томбола с предметни награди и екскурзии [1].
Значките и участието в томболата се заявяват в централния офис на БТС в София, бул. „Васил Левски“ 75 (подлеза пред Спортната палата) [2]. Актуалните телефони и условия вижте на сайта на БТС, тъй като те може да се променят.
Практични съвети за събиране на печати
Повечето обекти са музеи, манастири и резервати, а някои затварят сезонно или за ремонт. Затова последната дума е на страницата на обекта при БТС или на самия музей. Върховете и хижите са друга история: там подготовката е важна, затова прочетете наръчника ни за безопасност.
Най-бързо се събира, когато групирате близки обекти. На всяка наша страница има блок „Близо до тук“, в „Еднодневни маршрути“ са 40 групи печати за един ден, а в „Уикенд маршрути“ – четири двудневни обиколки.
Често задавани въпроси
Колко обекта трябват за значка?
БТС посочва 25 обекта за бронзова, 50 за сребърна и 100 за златна значка с грамота [1].
Валидни ли са старите книжки?
При обновяването на списъка през 2003 г. БТС обяви, че старите книжки продължават да са валидни [1].
Равностоен ли е дигиталният паспорт на хартиения?
Да. Според БТС двата паспорта съществуват паралелно и имат еднаква стойност [2].
Къде се купува книжка?
От БТС, Информационния център на БТС, туристическите дружества и почти всички обекти от движението [1].
Пази ли сайтът ви моите печати?
Не. „Моят бележник“ на Patevoditel.com е само личен списък в браузъра ви и няма връзка с официалната книжка или приложението на БТС.
Източници
- 100 национални туристически обекта – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта – дигитална версия (презентация, PDF) – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Последна проверка на източниците: 17 октомври 2026 г. Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г. Текстът е оригинален и не замества инструкциите на спасителните служби.