ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 94

Исторически музей, Шуменска крепост и пещера „Бисерна“

Под един печат тук се събират три много различни места: един от най-старите музеи в страната, крепост с история, започваща преди повече от три хилядолетия, и единствената благоустроена пещера в природен парк „Шуменско плато“.

Музей, крепост и пещера „Бисерна“, Шумен
Снимка: Спасимир, CC BY-SA 3.0, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Какво включва печатът № 94

  1. Пещера „Бисерна“ (Зандана)Пещера
  2. Регионален исторически музей – ШуменМузей или галерия
  3. Историко-археологически резерват „Шуменска крепост“Крепост

Регионалният исторически музей

Музеят е създаден през 1904 г., а днешната му сграда е изградена специално за него през 1981 г. Във фондовете му има над 150 000 предмета – от праисторията до XX в. Корените на музейното дело в града са още по-стари: през 1857 г. учителят Сава Доброплодни води първата експедиция до руините на Преслав и подрежда с находките училищна сбирка.

Експозицията е разпределена в осем зали, следващи историческите епохи. В залата за античността е показана тракийска гробница от IV в. пр. Хр. от могила край Смядово – рядък случай на гробница, изложена в музейна зала. Средновековните зали представят находки от Плиска, Преслав, Мадара и самата Шуменска крепост, а възрожденската обръща специално внимание на просветата и на първия български оркестър. Голям интерес буди и „Съкровищницата“ с колекция от монети и оловни печати.

Шуменската крепост

Позната на местните като Стария град, крепостта е разположена в Шуменското плато, западно от днешния град. Първото поселение тук е създадено от траки около XII в. пр. Хр. и отначало не е било укрепено. По-късно римляни и византийци издигат свои стени с кули с различна форма, а след идването на Аспаруховите българи мястото влиза в пределите на българската държава.

През IX в. е изградена цитаделата, а във времето на Второто българско царство Шумен е сред най-развитите средновековни градове – с грънчари, каменоделци и монетарница при цар Иван Александър. Хилядолетният живот на твърдината свършва през 1444 г., когато тя е превзета и опожарена при кръстоносния поход на Владислав III. След това градът се премества на сегашното си място. До резервата има музейна експозиция с находки от разкопките.

Пещера „Бисерна“

Пещерата, наричана още Зандана, е най-дългата на Шуменското плато: след експедицията на шуменски спелеолози през 2003 г. дължината ѝ е определена на 2716 м. Входът е в местността Кьошковете, на 404 м надморска височина. Името идва от перленото блещукане на капките по сталактитите, осветени от фенерите на първите проучватели.

Галериите са разположени на два етажа, като по долния тече подземна река. Туристическият маршрут е дълъг около 800 м, с мостчета и художествено осветление, а влизането става през изкуствено прокопан тунел, в който пътят на хората е отделен от този на прилепите. Пещерата е отворена за посетители през 2019 г. Температурата на въздуха вътре е между 9 и 13,2 °C.

Преди да тръгнете

  • Проверете актуалното работно време на трите обекта преди пътуването – то може да се различава.
  • В пещерата е хладно през цялата година, затова вземете допълнителна дреха и удобни обувки с неплъзгаща се подметка.
  • „Бисерна“ е убежище на колонии прилепи и заради тяхното опазване достъпът се ограничава в определени периоди – уточнете предварително.
  • Теренът на крепостта е неравен, така че удобните обувки ще ви бъдат полезни и там.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Пещера Бисерна – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Зандана – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Зандана (Q12280313) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. Регионален исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  5. Регионален исторически музей (Шумен) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  6. Регионален исторически музей, Шумен (Q12292250) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  7. ИАР „Шуменска крепост“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  8. Шуменска крепост – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  9. Шуменска крепост (Q1408968) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  10. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.