Столицата на Златния век
Преслав се появява през първата половина на IX в., по времето на хан Омуртаг, като укрепен дворец с военен лагер и гарнизон. Столица става през 893 г., при цар Симеон Велики. Владетелят, който познава добре Константинопол, иска новият град да съперничи по блясък на византийската столица. Тук творят книжовници като Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски и Презвитер Козма.
Днес резерватът заема около 500 ха от площта на средновековния град. Каменните блокове са били свързвани с железни скоби, а градът е разполагал с водопровод, канализация и баня с подово отопление. Дворцовият комплекс е бил съединен с тронната палата чрез т.нар. „топла връзка“. Сред най-известните паметници е Кръглата, или Златната, църква, от която са оцелели много изящно обработени каменни детайли.
Музеят и неговите съкровища
Йордан Господинов и дружеството „Тича“ основават музея на 26 октомври 1906 г., а сегашната му сграда е завършена през 1981 г. Фондът наброява над 35 000 предмета, от които около 1700 са изложени. Сред тях са Преславското златно съкровище – над 170 изделия от злато, сребро и бронз, рисуваната бяла керамика, керамичният иконостас от Дворцовия манастир и керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Тук е и колекция от средновизантийски печати от 971 – 1088 г., която е сред най-големите в света.
„Българският Шлиман“
Откривателят на Кръглата църква, учителят Йордан Господинов, няма специално образование, но отказва да приеме твърдението, че преславските старини са изцяло разграбени. Заедно с приятеля си Карел Шкорпил той събира около себе си будни граждани и така се ражда дружеството „Тича“. Заради откритията си е наричан „българският Шлиман“, а през 1934 г. става кмет на града. Скромният му паметник е до църквата, където по собствено желание е погребан.
Преди да тръгнете
- Резерватът е обширен и се обикаля пеша по неравен терен – удобни обувки, вода и шапка в топлите дни ще са ви полезни.
- Започнете с музея: експонатите помагат да си представите как е изглеждал градът в разцвета си.
- Проверете актуалното работно време на музея и резервата преди пътуването.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Национален ИАР "Велики Преслав" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав (Q637093) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.