Безопасност в планината: практически наръчник за България

Спешни номера и как да подадете сигнал

При инцидент в планината наберете 112 – безплатно, денонощно и без код ^[10]. Системата предава сигнала и на Планинската спасителна служба (ПСС) към БЧК, а ПСС съветва при обаждането да поискате конферентна връзка с дежурния спасител ^[10][1].

Краткият номер 1470 вече не се използва: в края на август 2026 г. ПСС обяви закриването му, защото през 112 обаждането стига по-надеждно до Централния денонощен пост, включително при слаб сигнал ^[1]. Ако го срещнете в по-стари материали, разчитайте на 112 и на преките телефони 02 963 2000 и 0887 100 237 ^[1].

Операторът на 112 събира данните с кратки уточняващи въпроси. МВР съветва да сте ясни и точни: кой звъни, какво и къде се е случило, колко са пострадалите ^[10]. БЧК добавя да опишете състоянието им и да не затваряте пръв ^[18].

При набиране на 112 повечето смартфони сами изпращат координатите си чрез функцията AML, налична у нас от началото на 2022 г. ^[11][12]. Без нея местоположението се знае само до клетка на мобилната мрежа – в планината това може да е голям район ^[11]. Хора със слухови или говорни увреждания могат да достигнат 112 чрез приложение или през 112.mvr.bg ^[11].

• Опишете мястото конкретно: масив, маршрут, най-близка хижа или връх. Във високите части маркировъчните стълбове са номерирани от изходния пункт – номерът също е ориентир ^[13].
• Посочете дали пострадалите са в съзнание, дишат ли нормално и има ли видимо кървене или открити счупвания ^[18].

Преди тръгване: маршрут, прогноза, уведомяване

Според ПСС безопасният преход започва у дома: проучете маршрута и опасните места по него и го съобразете с опита, екипировката и възможностите на всички участници ^[2]. Ако групата има водач, уверете се, че той е достатъчно подготвен ^[2].

Оставете на близък човек информация накъде тръгвате, колко време ще отнеме преходът и кога очаквате да се приберете, а ако по пътя промените плана, съобщете му и това ^[2]. Официална регистрация на маршрута в ПСС не открихме – съветът е именно да уведомите някого.

Тръгнете с напълно зареден телефон и допълнителна батерия: ПСС напомня, че много инциденти стават привечер, когато свършват и силите, и зарядът ^[2]. Инсталирайте безплатното мобилно приложение на ПСС, през което може да се изпрати местоположение, и проверете как телефонът ви споделя координати ^[2][8].

На страницата „Планините днес“ ПСС събира за Витоша, Пирин, Рила, Родопите, Стара планина и Осогово прогнози, данни от станции, лавинна обстановка и уеб камери ^[20].

Помислете и за планинска застраховка. ПСС не е на бюджетна издръжка и прилага ценоразпис – към датата на проверка нещастен случай в планината струва 285 евро, а акциите с хеликоптер се заплащат според вида на работата ^[9].

Маркировка на пътеките

Туристическите пътища в България се маркират от Българския туристически съюз (БТС) и туристическите дружества според Правилник за маркировката, в сила от 1 януари 2004 г. ^[13].

Най-разпространена е лентовата маркировка: три хоризонтални ивици, при които средната е в цвета на маршрута, а двете бели около нея я правят по-забележима ^[13]. Като водещи цветове се използват червено, зелено, синьо и жълто, а бялото има помощна роля ^[13]. Съседни маршрути не бива да имат еднакъв цвят, а там, където пътеките се събират, се използва лента от няколко цвята ^[13].

Зимата изисква отделна маркировка там, където летният и зимният път се разделят ^[13]. Стълбовете са високи 2,5–3,5 м над земята и са оцветени в черни и жълти ивици, широки по 20 см, за да се виждат на фона на снега ^[13]. Където няма постоянна зимна маркировка, с първия сняг безопасната зимна пътека се обозначава с дървени колове ^[13]. Маркирането на лавиноопасните места се прави съвместно с ПСС ^[13].

Практическо правило: ако дълго не виждате следващ знак, по-сигурно е да се върнете до последния, отколкото да продължите наслуки.

• Всеки знак трябва да е видим, откъдето и да идвате; по дърветата е на около 220 см от земята ^[13].
• След кръстовище правилникът предвижда втори и трети знак наблизо, които потвърждават правилната посока ^[13].
• Табелите със заострен край (стрелки) отбелязват рязка смяна на посоката или отклонение към близък обект; върхът им е в цвета на маршрута ^[13].
• Туристическите табели са в жълто до оранжево с черен надпис; забранителните носят знак за опасност и думите „Минаването забранено“ ^[13].
• В горите, откритите места и по билата във високата планина знаците са върху железни или дървени стълбове, номерирани поред от изходния пункт ^[13].

Екипировка

ПСС препоръчва удобни обувки, подходящи за планински терен, и облекло в ярки цветове, което топли и пази от вятър и вода. Вземете резервни топли дрехи, шапка и ръкавици – с всеки метър височина става по-студено ^[2].

Носете храна с резерв и нещо сладко, което бързо възстановява енергията, например шоколад или фурми; то може да спаси и друг човек ^[2]. Като ориентир за възрастен при преход ПСС дава 2,5–3 литра течности на ден и съветва да вземате повече, особено в жега; спортните напитки помагат да се възстановят загубените соли ^[2].

Не оставяйте навигацията само на телефона. Карта и компас, заедно с умението да работите с тях, са сред задължителните неща в списъка на ПСС, а часовник с GPS, барометър и висотомер е полезно допълнение ^[2]. През всички сезони службата съветва да имате свирка, челник с резервни батерии и изолиращо фолио ^[2].

Времето в планината

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) публикува на meteo.bg отделна прогноза „В планините“ с очакваната облачност, валежи и вятър, както и температури за определена надморска височина, например 1200 и 2000 м ^[14]. На началната страница на сайта се показват и предупрежденията за опасни метеорологични явления ^[23].

ПСС съветва да проверите прогнозата преди тръгване и да сте готови да промените маршрута или да се откажете, ако времето се влоши. Промяната в планината може да е внезапна и по-рязка от предвидената ^[2]. Връщането назад не е провал – планината ще ви чака и на следващия ден ^[2].

Гръмотевичните бури са сред най-сериозните летни опасности. Според ПСС те, както и дъждът и снегът, по-често се развиват следобед, затова е по-безопасно откритите била да се изкачват рано сутрин ^[4]. Предвестници могат да бъдат задух и многочасово безветрие, последвани от мъгла и влошена видимост ^[4]. За да прецените разстоянието до бурята, пребройте секундите между светкавицата и гърма и ги разделете на три – резултатът е приблизително в километри ^[4].

• Ако бурята наближава, слезте от върха или билото възможно най-бързо и избягвайте откритите пространства ^[4].
• Не се подслонявайте под самотни или високи дървета и стойте далеч от езера, потоци и дори локви ^[4].
• Изключете електронните устройства и отдалечете металните предмети, като щеки и пикел, от мястото, където изчаквате ^[4].
• Поставете постелка или друга изолация под краката си, клекнете със събрани крака, наведена глава и покрити с длани уши ^[4].
• При удар от мълния незабавно се обадете на 112 ^[4].

Зимни условия и лавинна опасност

През зимата ПСС изисква подходяща екипировка за придвижване, а при заледени участъци и преспи по пътеката – котки и пикел, с които умеете да боравите ^[2].

Лавинната опасност се описва по международна скала с пет степени: ниска, средна, значителна, висока и много висока ^[5]. Скалата приема за стръмен склон такъв с наклон над 30 градуса; при висока степен лавина може да се отприщи дори от един скиор или пешеходец, а при много висока се очакват спонтанни лавини ^[5]. ПСС цитира в предупрежденията си оценките на Българската лавинна асоциация, която поддържа сайта avalanche.bg ^[7][21].

В лавиноопасен терен на склона трябва да има само един човек, а останалите да го наблюдават от сигурно място; не се спира по пътя на възможна лавина и никой не слиза точно над групата ^[5]. За затрупан човек решаващи са спътниците му: според ПСС има около 15 минути за търсене с лавинен уред и сонда ^[5]. При сериозна опасност ПСС съветва да се избягват високите части, вдлъбнатите форми на релефа и склоновете над 30 градуса, а скиорите да не напускат обработените писти ^[7][22].

Рискът не изчезва с пролетта. От пролетта до лятото във високите части на Рила, Пирин, Витоша и централната част на Стара планина много пътеки остават под сняг, който сутрин е твърд и хлъзгав ^[6]. ПСС съветва преспите да се заобикалят и в никакъв случай да не се използват за пързаляне; ако пресичането е неизбежно – с обувки с релефна подметка, с пикел в ръка, диагонално и през най-тясната част ^[6]. Снежните мостове над реките през април, май и юни се преминават само в краен случай и с надеждна осигуровка ^[6].

• Признак за опасност са скорошни лавини в района ^[5].
• Пропукване, пропадане или „кух“ звук на снежната покривка под краката ^[5].
• Обилен сняг или дъжд през последните 24 часа; първият слънчев ден след буря не означава безопасност ^[5].
• Сняг, навят от вятъра по подветрените склонове, дори когато не вали ^[5].
• Рязко затопляне и бързо покачване на температурите ^[5].

Ако се изгубите или пострадате

Запазете спокойствие. Преди всичко се погрижете за собствената си безопасност и тази на пострадалия и едва след това за помощта ^[3]. БЧК свежда първите действия до четири стъпки: осигурете безопасност, оценете състоянието на пострадалия, повикайте спешна помощ, когато е нужно, и окажете първа помощ ^[18].

Обхватът в планината е непостоянен и понякога няколко крачки встрани решават дали има сигнал ^[2]. Ако връзка няма, ПСС препоръчва човек от групата да стигне до точка с обхват или до най-близката хижа с радиотелефон и оттам да алармира, като носи записани симптомите на пострадалия ^[3].

Щом връзката с ПСС е осъществена и спасителите са на път, останете на мястото си ^[2]. Дръжте телефона включен и в обхват, без излишни разговори, за да пестите батерията и да могат да ви се обадят отново ^[2]. Пазете пострадалия от студа с дрехи или изолиращо фолио, следете състоянието му и записвайте промените – това помага на лекарите ^[2][3].

Бъдете подготвени за чакане: теренът, нощта и носилката забавят акцията, макар че ПСС работи денонощно през цялата година ^[3].

ПСС препоръчва всеки планинар да владее основни похвати за първа помощ ^[2]; БЧК провежда курсове по първа долекарска помощ ^[19].

Правила в националните паркове

Всеки национален парк има свой режим, който може да се допълва с временни заповеди, затова преди посещение проверете сайта на съответната дирекция. В Национален парк „Рила“ не се разрешава да напускате обозначените маркирани пътеки, бивакуване и палатки се допускат само на определените за целта места, а паленето на огън на открито е забранено ^[15].

Официалният сайт на НП „Пирин“ не беше достъпен при проверката, затова тук не посочваме правила, специфични за този парк.

• В НП „Рила“ не се разрешава да влизате и да се къпете в реки и езера ^[15]; в НП „Централен Балкан“ навлизането във водните площи също не се допуска ^[16].
• Кучетата се водят само на каишка ^[15][16].
• Забранени са късането на цветя, безпокоенето на дивите животни, замърсяването с отпадъци и изграждането на огнища ^[15][16].
• В НП „Централен Балкан“ бивак и огън по принцип се допускат само на обозначените места ^[16], но със заповед от 14.07.2026 г. дирекцията забрани паленето на огън на открито в целия парк, включително на тези места ^[17].
• В резерватите на „Централен Балкан“ е забранено да се излиза от маркираните маршрути ^[16].
• Нарушенията на режима в националните паркове се наказват с глоби ^[15][16].

Деца и начинаещи

Официалните препоръки не съдържат отделен наръчник за деца, но няколко принципа на ПСС важат с особена сила при тях. Групата се движи с темпото на най-слабия, не се разделя и обръща специално внимание на най-неподготвените, особено по опасните участъци ^[2].

ПСС определя самостоятелното ходене в планината като сериозен риск ^[2]. За начинаещите това означава маркирани маршрути, по-опитни спътници и готовност да се върнат при съмнение – според службата в това няма нищо срамно ^[2]. Ярките дрехи правят детето по-лесно забележимо, а свирката от списъка на ПСС е добре да е у всеки в групата ^[2].

Родители, учители и ръководители на детски групи могат да преминат курс на БЧК по първа помощ при деца до 8-годишна възраст ^[19].

Списък за раницата

Често задавани въпроси

Източници

1. Закриваме кратък номер 1470 – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. ПСС Ви съветва – За Вашата безопасност в планината – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. При нещастен случай в планината – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Гръмотевичните бури и какво да правим, ако ни застигнат в планината – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Внимание! Снежни лавини! – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Внимание! Снежни преспи! – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. Внимание!!! (лавинна обстановка, 18.02.2026) – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
8. Планинска спасителна служба – начална страница (контакти, мобилно приложение) – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
9. Планинска застраховка и видове помощ, оказвана от ПСС – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
10. Как работи телефон 112? – МВР – Дирекция „Национална система 112“, прегледано на 17 октомври 2026 г.
11. 112 в България – МВР – Дирекция „Национална система 112“, прегледано на 17 октомври 2026 г.
12. Advanced mobile location (AML) – МВР – Дирекция „Национална система 112“, прегледано на 17 октомври 2026 г.
13. Правилник за маркировката на туристическите пътища в Република България – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
14. В планините – прогноза – Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), прегледано на 17 октомври 2026 г.
15. Правила и забрани – Дирекция „Национален парк Рила“, прегледано на 17 октомври 2026 г.
16. Информация за посетителите – Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, прегледано на 17 октомври 2026 г.
17. Въвежда се забрана за палене на огън на територията на НП „Централен Балкан“ – Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, прегледано на 17 октомври 2026 г.
18. Основните стъпки в първата помощ – Български Червен кръст, прегледано на 17 октомври 2026 г.
19. Курсове по първа помощ – Български Червен кръст, прегледано на 17 октомври 2026 г.
20. Планините днес – Рила – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
21. Лавини България (Avalanche Bulgaria) – Българска лавинна асоциация, прегледано на 17 октомври 2026 г.
22. Сериозна опасност от лавини! (02.04.2026) – Планинска спасителна служба при БЧК, прегледано на 17 октомври 2026 г.
23. НИМХ – начална страница (предупреждения за опасни явления) – Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), прегледано на 17 октомври 2026 г.

Последна проверка на източниците: 17 октомври 2026 г. Публикувано на 17 октомври 2026 г. Текстът е оригинален и не замества инструкциите на спасителните служби.