Конникът в скалата
Релефът е издялан през VIII в. в отвесна скала, на 23 м над земята. На него е изобразен конник в естествен ръст, който държи юздите с лявата ръка, а с дясната е насочил копие към лъв, паднал пред коня. В композицията има още куче, а около нея – надписи на гръцки език, разказващи за събития от времето на хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош.
Кого представя конникът, остава предмет на спор. Първите изследователи виждат в него хан Крум, други го свързват с Омуртаг или с Тервел като победител, а по-нови тълкувания допускат, че това е образ на божество, почитано от българите. Част от учените търсят и връзка с култа към тракийския конник, който има дълга традиция по тези земи.
Свещено място през епохите
Ядрото на резервата е Голямата пещера – надвиснала скала, висока около 30 м, заедно със съседната Малка пещера; двете дават подслон на хора още в праисторията. Траките превръщат Голямата пещера в светилище на нимфите; тук са открити оброчни плочки на Бендида, Трите нимфи и Асклепий. В района са проучени раннохристиянски светилища, голяма римска вила и внушителни култови постройки от българското Средновековие.
На платото над скалите е имало крепост, която римляни, българи и византийци неколкократно обновяват. В местния музей се пази рядък слънчев часовник с изображение на Орфей – свидетелство за почитането на орфическия култ. Многобройните пластове история са причина Мадара понякога да бъде наричана „Българската Троя“.
Преди да тръгнете
- Релефът е високо в скалата – бинокъл или фотоапарат с добро увеличение ще ви помогнат да видите детайлите.
- Теренът в подножието на скалите е неравен, затова изберете удобни обувки с добро сцепление.
- Отделете време и за пещерите и местния музей, които разкриват по-древната история на мястото.
- Проверете актуалното работно време на резервата преди пътуването.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- НИАР „Мадарски конник“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Мадара (археологически резерват) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Мадара (археологически резерват) (Q12285540) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г.