Царевец и Регионалният исторически музей във Велико Търново

Какво включва печатът № 11

1. Архитектурно-исторически резерват „Царевец“Крепост
2. Регионален исторически музейМузей или галерия

Хълмът на царете

В Средновековието хълмът е бил силно укрепен, а достъп до него е имало само откъм запад. Крепостната стена по скалния венец е дебела около 2,4 м, а на места – до 3,6 м, с бойници и кули. Вътре в укреплението са разкрити основите на повече от 470 жилища, 23 църкви и 4 манастира – свидетелство колко гъсто е бил застроен хълмът.

Най-внушителен е бил царският дворец, разположен на площ от около 2870 кв. м и опасан със собствени стени и кули. В дворцовата църква са съхранявани мощите на Св. Петка Търновска и там са погребани някои от владетелите от XIV в. Вторият голям ансамбъл е Патриаршеският комплекс, където са били библиотеката, книжовната работилница и килиите на монасите. Възстановеният патриаршески храм „Възнесение Господне“ се вижда от почти целия град, а стенописите на Теофан Сокеров вътре разказват светски епизоди от българското средновековие.

От халколита до възстановяването

Първите следи от живот на хълма са от късния халколит, около 4200 г. пр. Хр. По-късно тук има тракийско селище, а в края на V в., при император Анастасий I, е издигната ранновизантийска крепост, която някои изследователи свързват със Зикидева. Тя е разрушена в началото на VII в., а през VIII в. върху руините се появява старобългарско селище. Строежът на средновековния замък започва към средата на XII в.

Първите разкопки са дело на Карел Шкорпил от 1886 г., а систематичните проучвания на двореца започват след 1946 г. Реставрацията на крепостта продължава половин век – от 1930 до 1981 г., когато страната чества 1300-годишнината си.

Регионалният исторически музей

Отделите на музея обхващат археологията и етнографията, християнското изкуство, периода XV–XIX в., новата и най-новата история, така че колекциите проследяват времето от праисторията до наши дни. Сред най-ценните са Хотнишкото златно съкровище и накитите от тракийските могили, сечените от различни владетели монети, статуите от мрамор, пръстените-печати от Средновековието, стенописите и иконите, включително творби на Станислав Доспевски и Николай Павлович. Тук се пази и „Неделникът“ на Софроний Врачански. В сградата на музея е подписана Търновската конституция, а към него принадлежат и редица други обекти в града и околността.

Преди да тръгнете

• Проверете актуалното работно време на Царевец и на музея преди посещението.
• Хълмът е обширен, с наклони и стари каменни настилки – носете удобни обувки и предвидете поне няколко часа.
• През лятото на крепостта има малко сянка – вземете вода и шапка.
• Правилата за снимане в музейните зали може да се различават – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Царевец – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Царевец – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Царевец (Q512147) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Регионален исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Регионален исторически музей (Велико Търново) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Регионален исторически музей (Велико Търново) (Q40530204) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.