Легенди и търговци
Според най-разпространеното предание селото е основано от болярката Божана, която бяга от Търново със семейството си, след като столицата пада под османска власт. Има и друга версия – че край селото е имало римска станция за отдих, а свещеното място е наречено „Боже място“. Първите писмени сведения за Боженци са от османски данъчен регистър от 1750 г.
През втората половина на XVIII в. селището се превръща в административен и търговски център за околните колиби. Местните хора развиват овцевъдство, пчеларство и бубарство, работят като ковачи, абаджии и кожухари и търгуват с вълна, кожи и восък чак до Бесарабия, Букурещ, Виена, Цариград и Александрия. Боженчани участват и в борбите за освобождение – кметът Станьо Лазаров и търговецът Иван Карадимитров са обесени в Габрово през 1876 г. След Освобождението пазарите в Османската империя се затварят и много семейства постепенно се изселват.
Къщите и какво да разгледате
Старите къщи, покрити с каменни плочи, обикновено гледат към улицата. Долният етаж е стопански – с работилници, обори, складове и изби, а по външна стълба се качва към горния кат с веранда, гостна, кухня и спалня. Много от фасадите имат еркери и дълбоки чардаци, а дворовете са оградени с каменни зидове.
В селото могат да се посетят две музейни къщи, експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители“ с родословия на местни фамилии, ножарска работилница, килийно училище с тематични изложби и изложба-базар на тъкани. Трикорабната църква „Св. пророк Илия“ е една от малкото за времето си, получили разрешение за камбанария – камбаната е докарана от руския град Тула. Класното училище е построено от майстор Генчо Кънев с дарение на Иван Карадимитров, чиито потомци по-късно завещават на селото и неговата къща. Селото е и удобна отправна точка за пешеходни разходки в околността.
Преди да тръгнете
- Селото е на хълмист терен със стари настилки – обуйте удобни обувки с добро сцепление.
- Проверете актуалното работно време на музейните обекти, особено извън сезона.
- В църквата се дръжте тихо и бъдете подходящо облечени.
- Много от къщите са частни – уважавайте дворовете и оградите.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Архитектурно-исторически резерват Боженци – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Боженците – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Боженци (Q2653074) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.