Дряновски манастир и пещера „Бачо Киро“

Какво включва печатът № 22

1. Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“Манастир
2. Пещера „Бачо Киро“Пещера

Обител с бурна съдба

Манастирът е на около 5 км югозападно от Дряново. Началото му се свързва с времето на цар Калоян: около 1206 г. шествието, което пренася мощите на свети Михаил Воин към Търновград, нощува край реката и на това място се издига обител. През вековете тя е огнище на книжовност и просвета, а на днешното си място е възстановена през 1845 г.

Тук намират подслон Васил Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото, а също и редица дейци на освободителното движение. В края на април 1876 г. в манастира влиза четата на поп Харитон и превръща сградите в укрепление, което дни наред удържа многократно по-силната османска войска. Повечето въстаници загиват, а обителта и богатата ѝ библиотека изгарят.

Памет, оставена в камъка

Главната църква е осветена отново на 3 април 1877 г. Строителите нарочно запазват дупките от куршуми и шрапнели по зидовете, а храмът остава без стенописи – за да не се забрави случилото се. В двора се издига костница на загиналите, осветена през 1897 г. и проектирана от италианеца Джовани Мосути.

Пещерата „Бачо Киро“

На около 300 м западно от манастира, в отвесна варовикова скала, се отваря пещера, издълбана от водите на река Андъка. Местните туристи я благоустрояват още през 1937 г. – първата пещера в България, пригодена за посетители, а през 1940 г. е кръстена в чест на Бачо Киро, един от героите на Априлското въстание. Галериите ѝ образуват сложен многоетажен лабиринт с дължина около 3600 м, а температурата вътре се задържа около 13 °C.

Залите носят имена като „Дъждовната зала“, „Каменното цвете“ и „Езерото на щастието“, а сталактитите, сталагмитите и драпериите напомнят на хора и животни. Пещерата е важна и за науката: в първата ѝ зала са открити следи от обитаване през палеолита, а находките, публикувани през 2020 г., са сред най-ранните известни свидетелства за Homo sapiens в Европа. През зимата тя е убежище и за четири вида прилепи.

Преди да тръгнете

• Манастирът е действащ – влизайте в църквата с подходящо облекло и пазете тишина.
• В пещерата е хладно и влажно през цялата година, затова вземете дреха с дълъг ръкав и обувки с добро сцепление.
• Проверете актуалното работно време на пещерата преди пътуването.
• Правилата за снимане в храма и в пещерата може да се различават – попитайте на място.
• Ако имате време, разходете се и по Дряновската екопътека в каньоните на района.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Дряновски манастир – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Дряновски манастир – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ (Q1127439) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Пещера „Бачо Киро“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Бачо Киро (пещера) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Бачо Киро (Q4838907) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.