Обител с много предания
Манастирът е посветен на Рождество Богородично и е познат още като Осеновлашки манастир „Света Богородица“. Действащ е, мъжки, към Софийската епархия. Сигурните данни за него водят до средата на XVI в., но преданията го свързват с цар Петър Делян и неговия брат, станал първи игумен. Друга легенда разказва за седем боляри, основали седем села наоколо, а трета – за седем войводи начело с Вълчан войвода, които възстановили опожарената обител.
През османските векове манастирът е разрушаван неведнъж, но винаги е възстановяван. В него е пребивавал и служил Софроний Врачански, а през 1848 г. тук е открито килийно училище. Сегашният си вид комплексът получава при възстановяването през 1970 г.
Църквата и нейните ценности
Всеки от седемте престола в църквата има собствен иконостас и стенописи, а четирите основни олтара са подредени във форма на кръст. Специалистите смятат, че подобно решение не се среща в друга българска църква. Иконите и резбата от XVII–XVIII в. са създадени от местни майстори – сред тях поп Никола от Тетевен, Стою от Троян и даскал Урош. Сред най-интересните предмети е полюлеят „Хоро“, сглобен от петнадесет части, а библиотеката пази стари книги, една от които е дар от руската императрица Екатерина.
Вазов, Змей Горянин и Латинското кале
Иван Вазов често идва тук и посвещава на обителта стихотворението „Клепалото бие“. В двора зад църквата е гробът на детския писател Змей Горянин (1905–1958), чието истинско име е Светозар Димитров. В двора расте и секвоя – дърво, рядко срещано у нас. От манастира стръмна пътека води към останките на крепост, която местните наричат Латинското кале.
Преди да тръгнете
- Манастирът е действаща обител – облечете се скромно и пазете тишина.
- Пътеката към Латинското кале е стръмна – нужни са удобни обувки и вода.
- Времето в планината се променя бързо – вземете връхна дреха.
- Правилата за снимане в църквата може да са ограничени – попитайте на място.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Манарстир ”7-те престола” – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Седемте престола – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Седемте престола (Осеновлаг) (Q7457173) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.