ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 82

Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена

В Скравена край Ботевград черепите на десет четници от Ботевата чета са опазени повече от век благодарение на местните хора. Днес те почиват в паметник-костница, открит през 1982 г.

Паметникът при костницата на Ботевите четници в Скравена
Снимка: Dimitǎr Boevski, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Историята зад костницата

След разгрома на Ботевата чета през 1876 г. група четници, водена от Георги Апостолов, се опитва да стигне до Лютиброд, но в Рашов дол край Ритлите попада в засада и всички загиват. Отсечените глави на убитите са набити на колове и пренесени през Скравена към Орхание – днешния Ботевград. Селяните са изкарани насила да гледат шествието като предупреждение.

Главите са откупени от двама селски първенци – Георги Стаменов и Петко Студенковски. Жените ги измиват и обвиват в платно, а свещеникът ги опява и погребва в църковния двор. През 1882 г. на гроба се появява каменен кръст с надпис – един от най-ранните паметни знаци, посветени на Ботевите четници.

От църковния двор до паметника

През 1930 г. по инициатива на свещеник Георги Попдимитров черепите са извадени и подредени в дървена витрина в храма „Св. безсребреници Козма и Дамян“. Там остават десетилетия, като всяка година ги изнасят на мегдана за поклонение. През 1982 г. са пренесени в специално построената костница. Автори на проекта са архитектката Росица Грънчарова, художникът Божидар Овчаров и скулпторката Стефана Бояджиева.

Преди това научен екип изследва и консервира черепите, които днес са в стъклени саркофази. Един от тях е разпознат като принадлежащ на старозагореца Георги Апостолов, секретар в щаба на четата. Вътре е скулптурата „Майчина болка“, а релефите по фасадата изразяват преклонението на селото пред загиналите.

Поклоненията

Скравена почита четниците още от първите години след Освобождението. Днес възпоменанието е на 2 юни и включва панихида, шествие с венец, исторически четения, изложби и заря-проверка – обичай, който в селото се спазва от 30-те години на XX в. Според БТС именно костницата е причината Орхание да получи името Ботевград.

Преди да тръгнете

  • По наличните данни ключът за костницата и печатът се пазят в информационния център на читалището в селото – уточнете предварително възможността за посещение.
  • Мястото е мемориал – дръжте се тихо и с уважение.
  • Ако искате да присъствате на поклонението, планирайте пътуването около 2 юни.
  • Наблизо са манастирите „Свето Преображение“ и „Свети Николай“; до първия се стига само пеша, затова обуйте удобни обувки.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Паметник-костница на Ботевите четници – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Паметник костница на Ботеви четници – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Паметник-костница на Ботевите четници (Q12289734) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.