Хълм на кръстопът
Ридът е естествено защитен и стои там, където от най-дълбока древност се пресичат важни пътища. Затова тук се сменят почти всички общности, обитавали българските земи. Най-ранни са две укрепени селища, възникнали едно след друго в последните векове на каменно-медната епоха и в прехода към бронзовата, като и двете загиват в пожари. Находките показват, че селището е било процъфтяващ занаятчийски център.
Най-забележителното откритие от този период е „Светилището на тура“, разкрито през 2008 г. На почти 4 м дълбочина археолозите намират жертвеник с два симетрично поставени черепа на тур – праисторическо диво говедо, почитано като божество – и каменни букрании. Около две и половина хилядолетия по-късно на същото място траките от племето трибали създават свое светилище.
От римската крепост до Иван Шишман
След като областта е присъединена към Римската империя през I в., на хълма се изгражда укрепление, а по-късно – култов център и укрепено селище. Сред находките от тази епоха има бронзови монети и фибули, коланни украси, торква, както и сребърно листо от венец. Под основите на стената е намерена бронзова фигура на орел – един от ранните образи на римския имперски символ, а бронзовият ключ, открит в най-представителната сграда, археолозите тълкуват като символичния „Ключ към Северозапада“. В основите на римския храм е открита и неупотребявана монета на император Александър Север, принесена като дар.
През IX–XI в. тук живеят старобългари, а крепостта пада в XI в., когато Василий II завладява северозападните български земи. Във Второто българско царство укреплението, наричано Дърманица, отново участва в отбраната срещу османците, а местни предания свързват района с последните битки на Иван Шишман. Окончателно е изоставено през XIV в.
Какво да разгледате
Комплексът е разположен на четири нива – с парк, амфитеатрална сцена, експозиционна зала с макет на римската крепост и находки от различните епохи и най-отгоре самите руини. Два маршрута водят през вътрешността на крепостта и покрай основите на стената, където личат предстенното укрепление от IV–VI в., овъглен пласт от най-ранното селище и греди-сантрачи, вграждани между каменните редове на северната кула.
Преди да тръгнете
- Проверете актуалното работно време на комплекса преди посещението.
- Между нивата и по маршрутите има стъпала и наклони – обуйте удобни обувки.
- Скалистият рид е открит на слънце и вятър – носете вода и шапка през лятото, а при студено време – допълнителна дреха.
- Започнете от експозиционната зала – макетът на римската крепост помага да се ориентирате сред руините.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Археологически комплекс „КАЛЕТО” – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Калето (Мездра) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Калето, Мездра (Q20500516) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г.