Подземен свят в Рабишка могила
Пещерата е издълбана от карстови процеси в сивобели варовици на южния склон на рида Рабишка могила, на около 1,5 км северозападно от Рабиша и около 18 км от Белоградчик. Между 1942 и 1972 г. официално се е наричала Рабишка пещера. Началото на формирането ѝ се отнася към времето преди около 15 милиона години, а галериите ѝ достигат обща дължина около 2,5 км.
Залите носят описателни имена – Триумфална, Слънчева, Тронна, Концертна, на сталактоните, на падналия бор и други, като някои от тях са с огромни размери. В Триумфалната зала има малко езеро. Сред образуванията се открояват „Големият сталактон“, висок 20 м, и сталагмитът „Падналият бор“, дълъг 11 м. В един от клоновете на пещерата се отлежава пенливо вино, тъй като условията вътре са подходящи за това.
Рисунките и древните обитатели
Хората са обитавали Магурата хилядолетия наред, до ранната бронзова епоха. В Триумфалната зала са открити следи от жилища с дървени колове, оплетени с пръти и обмазани с глина и слама, както и пещи и фрагменти от керамични съдове. Най-голямата ценност обаче са рисунките, оставени през различни епохи. Те показват танцуващи фигури, ловци, маскирани участници в ритуали, животни, слънца, звезди и геометрични знаци. В Слънчевата зала част от изследователите разчитат календар, отбелязващ общо 366 дни.
Пещерата е сред най-значимите убежища за прилепи в Северозападна България. В нея обитават осем вида, които в Европа се смятат за приоритетни за опазване, а през зимата тук са регистрирани над 2000 зимуващи животни. Открити са и кости от пещерна мечка и пещерна хиена. От 1960 г. пещерата и околният терен с площ 71 ха са обявени за природна забележителност.
Преди да тръгнете
- Достъпът до Галерията с рисунките е бил преустановен с административна мярка – проверете предварително какво може да се разгледа.
- Вътре е хладно през цялата година – носете яке или пуловер и през лятото.
- Подът на места е влажен и хлъзгав – обуйте обувки със стабилна подметка.
- Не използвайте светкавица и не докосвайте стените – рисунките и прилепите са уязвими.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Пещера Магурата (2608 м) – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Магура – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Магура (Q1884722) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.