Исторически музей и Чипровски манастир в Чипровци

Какво включва печатът № 69

1. Исторически музейМузей или галерия
2. Чипровски манастир „Свети Иван Рилски“Манастир

Град на рудари, златари и книжовници

Районът е богат на руди и е населяван още от тракийското племе трибали, а през римската епоха е важен златодобивен край. През Второто българско царство тук се заселват сакси, донесли опита си в рудодобива и католическото вероизповедание. През XVI – XVII в. в Чипровци работи една от значимите златарски школи на Балканите – първото известно нейно произведение е сребърен обков, направен през 1567 г. за евангелие на румънския манастир Тисмана.

През XVII в. градът дава видни книжовници и дипломати като Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов, автор на „Абагар“. Чипровското въстание от 1688 г. завършва с опустошаването на селището. Завърналите се жители постепенно превръщат килимарството в основен поминък, а чипровските килими печелят медали на световни изложения.

Историческият музей

Музеят е открит през 1988 г., при 300-годишнината от въстанието, в сграда от 1896 г., строена за училище. Разделите му проследяват стария металодобив, златарската школа, Чипровци през XVII в. и въстанието, а отделни зали са посветени на килимите и на възрожденското изкуство. Етнографската сбирка е в Катеринината къща, където се поддържа единствената в България жива колекция от растения за багрене на вълна.

Манастирът „Свети Иван Рилски“

Манастирът е на около 5 км североизточно от града. Според Петър Богдан е основан през X в. и векове наред е духовно и просветно средище, но е разрушаван многократно – за последен път през 1876 г. Църквата е от 1829 г. – едноапсидна и триконхална, с нисък купол и без стенописи, но с резбован и позлатен иконостас, в който седем икони са рисувани от копривщенския зограф Христо Енчев.

Двуетажното жилищно крило с чардаци е дълго 75 м и заради наклона на терена отвън прилича на крепост. В приземието на триетажната кула е костницата с останки на участници във въстанието и на монаси, над нея се възстановява параклис, а най-горе е камбаната, откъдето се вижда целият двор и околните хълмове.

Преди да тръгнете

• Проверете актуалното работно време на музея и на етнографската сбирка преди пътуването.
• В манастира се облечете подходящо и пазете тишина.
• До камбанарията се изкачвате по каменни стъпала – стъпвайте внимателно.
• Правилата за снимане може да са различни – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Исторически музей (Чипровци) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Исторически Музей Чипровци (Q25486591) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Манастир „Св. Ив. Рилски” – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Чипровски манастир – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Чипровски манастир „Свети Иван Рилски“ (Q5101725) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.