Крепостта „Баба Вида“ и Историческият музей във Видин

Какво включва печатът № 13

1. Исторически музей – Музей „Конака“Музей или галерия
2. Крепост „Баба Вида“Крепост

Замъкът „Баба Вида“

Крепостта е издигната върху част от римската Бонония, построена през II в. за местния гарнизон. Същинският замък започва да се строи през X в., а най-голямото си разширение получава при цар Иван Срацимир през XIV в., когато става резиденция на видинските владетели. Тогава са изградени вътрешните стени и кули, които определят и днешния му облик. Най-добре запазена е Срацимировата кула, висока 16 м.

Замъкът има два концентрични пояса стени и е обиколен от ров, широк 12 м и дълбок 6 м. Заедно с рова заема около 9,5 декара. В османско време конструкцията е приспособена за тежката артилерия – с рампи за оръдия, амбразури и стрелкова площадка върху покривите на новите помещения в двора. В края на XVIII в. от тук Осман Пазвантоглу управлява като почти независим владетел и успява да устои на походите на султан Селим III. Последните боеве край стените се водят през Сръбско-българската война от 1885 г.

Името идва от легенда за трите дъщери на богат болярин – Вида, Кула и Гъмза. Сестрите на Вида пропилели наследството си, а Вида останала сама, вдигнала замъка и до старини бранила земите си. От 1959 г. крепостта е туристически обект. Посетителите влизат и в мрачния зандан с пранги и уреди за мъчения, а през лятото дворът се превръща в летен театър; мястото често служи и като декор за филми.

Музеят в „Конака“

Музейното дело във Видин започва през 1910 г., когато е основано археологическо дружество. През 1925 г. то се възражда под името „Бонония“ и скоро урежда експозиция в бившата турска поща, включваща монети, шевици и археологическа карта на региона. От 1956 г. музеят ползва „Конака“ – сграда от втората половина на XVIII в., служила като полицейско управление, а към 70-те години на XIX в. – на българската църковна община. Над нея някога се издигала наблюдателница за пожарната охрана.

Днес в „Конака“ е разказана историята на края до 1878 г. Към музейния комплекс принадлежат още крепостта „Баба Вида“ и Кръстатата казарма, а библиотеката му съдържа над 4600 тома.

Преди да тръгнете

• Проверете актуалното работно време на двата обекта преди посещението.
• В замъка има стръмни каменни стълби и тесни проходи – обуйте удобни обувки и внимавайте с малки деца.
• Ако пътувате през лятото, проверете програмата на летния театър в крепостта.
• Правилата за снимане в музейните зали може да се различават – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Музей „Конака“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Музей „Конака“ (Q1311786) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Крепост "Баба Вида" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Баба Вида – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Крепост „Баба Вида“ (Q59893) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.