Крепост „Перистера“ в Пещера

Хълмът на гълъба

Името на крепостта идва от гръцката дума за гълъб. На най-високото място на хълма има група мегалити, а един от камъните напомня птица – затова археолозите допускат, че тук е имало тракийско светилище. За името се разказват различни легенди: за дъщерята на жреца Вологез, хвърлила се от стените по време на римска обсада, или за ято гълъби, излетяло от хълма, когато местните избирали място за църква.

Няколко живота на една крепост

Първото укрепление е римски кастел край пътя, свързвал Горнотракийската низина с Бяло море. Монети на Диоклециан, Константин I и Юлиан показват, че то е обитавано и в късноримската епоха, а вероятно е разрушено при готските войни в края на IV в. Най-оживено е мястото век и половина по-късно, когато хълмът става част от отбраната на пътя към Беломорието. По времето на Юстиниан I две от кулите са превърнати в църкви. Крепостта е опожарена в края на VI в., отчасти възстановена през Средновековието и окончателно разрушена от османците в края на XIV в.

Какво ще видите

Крепостта има три пояса стени, а най-вътрешният е укрепен с шест кули. Покрай вътрешната страна на стената са експонирани 28 помещения – жилища на войниците, работилници и складове. В тях са намерени десетки питоси – големи глинени съдове за жито и зехтин, част от които стоят на място. Червена линия по зида отделя оригиналната градежна част от достроеното при реставрацията.

Системните разкопки през 2007, 2010 и 2011 г. се ръководят от Бони Петрунова. Сред находките са златни монети, накити, върхове на стрели, части от облеклото на войниците и бронзово кандило с кръст. През 2012 г. крепостта получава статут на културна ценност от национално значение.

Преди да тръгнете

• Хълмът е стръмен, а теренът – неравен; изберете удобни обувки.
• През лятото носете вода и шапка.
• Проверете работното време на обекта преди пътуване.
• Съчетайте посещението с пещерата „Снежанка“ край града.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. крепост "Перистера" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Перистера (крепост) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Перистера (крепост) (Q17607291) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.