Къщата на Доспевски, катедралата и музеят в Пазарджик

Какво включва печатът № 35

1. Къща музей „Станислав Доспевски“Къща музей
2. Катедрална църква „Света Богородица“Храм
3. Регионален исторически музейМузей или галерия

Къщата на Станислав Доспевски

Двуетажната къща във Вароша е построена през 1864 г. от брациговски майстори по проект на самия художник. Това е единственият дом музей на художник от Възраждането в България. Доспевски сам украсява салона със стенописи с изгледи от Петербург, Одеса и Цариград.

Станислав Доспевски е псевдонимът на Зафир Зограф, племенник на Захарий Зограф и един от първите български художници с академично образование. В къщата е възстановена битовата обстановка, а сред оригиналните му творби се откроява портретът „Домника“, наричан „българската Мона Лиза“. Музей е от 1952 г.

Катедралата „Света Богородица“

Църквата е издигната през 1836–1837 г. от розов риолит и е най-голямата запазена църква от епохата на Възраждането у нас. Има три портала и две външни галерии върху аркади. Най-голямото ѝ богатство е иконостасът от орехово дърво – многопластова ажурна резба на майстори от Дебърската школа, в която растителни и животински мотиви се преплитат с библейски сцени. Сред иконите има и творби на Доспевски, а камбанарията е довършена през 30-те години на XX в.

Регионалният исторически музей

Създаден през 1911 г. по решение на читалище „Виделина“, музеят е сред най-старите в страната. Археологическата зала показва съдове от неолита и халколита, идолна пластика, монети, както и колекция от оброчни плочки на Тракийския конник, която е сред най-богатите в страната. Други зали проследяват Възраждането, Априлското въстание и новата история на града, включително старите му занаяти.

Етнографската експозиция е в най-голямата възрожденска жилищна сграда в Пазарджик, построена през 1850 г. Към музея принадлежат още родната къща на Константин Величков и селищната могила край село Юнаците.

Преди да тръгнете

• В катедралата се служи – влизайте скромно облечени и пазете тишина.
• Попитайте на място дали е разрешено снимането на иконостаса.
• Обектите са в центъра на града, но проверете работното време на всеки поотделно.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Къща-музей „Станислав Доспевски” – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Къща музей „Станислав Доспевски“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Къща музей „Станислав Доспевски“ (Q25478598) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Катедрална църква „Св. Богородица” – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Успение Богородично (Пазарджик) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Катедрална църква “Успение на Пресвета Богородица” Пазарджик (Q10594836) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. Регионален исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
8. Регионален исторически музей (Пазарджик) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
9. Регионален исторически музей, Пазарджик (Q7156965) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
10. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.