Какво ще видите
Във фондовете се съхраняват около 7000 предмета, а експозицията проследява историята на града и неговото землище от траките през римската и византийската епоха до Възраждането. Особено ценни са стенописите от Червената църква – раннохристиянски храм от IV–VI в., както и находките от Духова могила – една от 29-те надгробни могили в района.
От тракийския и римския пласт се открояват мраморна мъжка глава, скулптури на древни божества, оброчни плочки и монети, сечени във Филипопол. Те показват, че мястото е привличало хора още в древността – с изобилната си вода, плодородната земя и близостта на планината.
Градът и неговата съдба
Смята се, че днешният град наследява средновековното селище Драговец, разрушено през 1364 г. Перущица е опожарявана неведнъж, включително от кърджалиите през 1794 г., но всеки път се възражда. През Възраждането тук работят учители и революционери като Петър Бонев, Спас Гинов и Кочо Честименски, а през 1869 г. Васил Левски основава в града таен комитет.
По време на Априлското въстание жителите седем дни удържат атаките на многократно по-силен противник. Последната им защита е в църквата „Свети Архангел Михаил“; общо загиват 347 души, а градът е сринат. Освобождението идва на 3 януари 1878 г. Тези събития вдъхновяват Иван Вазов за стихотворението „Кочо“ от цикъла „Епопея на забравените“, в което Перущица е наречена „гнездо на герои“.
Пластовете на паметта
Музеят е добро начало за опознаване на град, чиято история е белязана от разрушения и възраждания. В залите личи как всяка епоха е оставила своя следа – от тракийските могили до спомена за въстанието, който и днес е част от самочувствието на Перущица.
Преди да тръгнете
- Проверете работното време на музея преди пътуването.
- Ако посетите и църквата „Свети Архангел Михаил“, пазете тишина – тя е място на памет за загиналите.
- Правилата за снимане в залите може да се различават – попитайте на място.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Исторически музей (Перущица) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Исторически музей (Перущица) (Q25418629) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.