Епископската базилика, „Ирини“ и Малката базилика в Пловдив

Какво включва печатът № 41б

1. Епископската базилика на ФилипополАрхеологически обект
2. Късноантична сграда „Ирини“Археологически обект
3. Малка раннохристиянска базиликаАрхеологически обект

Епископската базилика

Храмът излиза наяве при спасителни разкопки през 1982–1986 г., а цялостно е проучен през 2016–2017 г. У нас не е открита по-голяма раннохристиянска базилика, а и на Балканите тя е сред най-внушителните – трикорабна сграда с апсида, нартекс и открит двор с колонади. Издигната е през IV в. върху руините на по-ранна монументална постройка и вероятно е била катедралата на епископа на града.

Най-впечатляващи са подовите мозайки – два пласта с обща площ около 2000 кв. м. В тях се срещат геометрични орнаменти и множество птици, сред които и екзотични видове, непознати за днешната българска фауна. Разликите в стила между корабите подсказват, че по тях са работили различни майстори. През Средновековието върху руините възниква християнски некропол.

Сграда „Ирини“

Недалеч от базиликата, в пешеходния подлез „Археологически“, може да се види късноантична жилищна сграда, разкрита през 1983–1984 г. Представителната ѝ част с колонаден двор и помещения с мозайки датира от IV–V в. Многоцветните подове заемат 160 кв. м, а в залата за пиршества е изобразена жена с надпис EIPHNH, дал името на обекта. Специално прокарана улица свързва къщата с базиликата и се приема, че тук е живял епископът на Филипопол.

Малката базилика

Малката базилика е издигната през втората половина на V в., използва се чак до края на VI в. и е открита през 1988 г. при строителството на жилищни блокове. Трикорабният храм има една апсида, притвор, параклис от юг и баптистерий до северния кораб, в чийто мозаечен под са изобразени елен и гълъби. Сградата е свързвана с военачалника Флавий Василиск, чийто ктиторски надпис по-късно е частично заличен. След реставрация обектът е отворен за посетители на 1 май 2014 г.

От 2018 г. трите паметника са вписани заедно в Индикативната листа на България за ЮНЕСКО като общ сериен обект с наименование „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“.

Преди да тръгнете

• Мозайките са крехки – следвайте обозначените пътеки и не стъпвайте извън тях.
• Проверете работното време на трите обекта поотделно преди посещението.
• Трите обекта са в централната част на града и могат да се обиколят пеша в рамките на един ден.
• Правилата за снимане може да се различават – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Епископската базилика на Филипопол – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Филипополска голяма базилика – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Епископска базилика на Филипопол (Q20500169) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Късноантична сграда „Ирини“ от Филипопол – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Късноантична сграда „Ирини“ – страница на обекта или общината – oldplovdiv.bg, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Малка Раннохристиянска базилика – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. Малка базилика (Пловдив) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
8. Малка базилика (Q16744679) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
9. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.