ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 84

Пещера Ухловица и Агушевите конаци край Могилица

Край родопското село Могилица се срещат две много различни забележителности: пещерата Ухловица с каменни водопади и сезонни езера и Агушевите конаци – внушителен ансамбъл от XIX в., често сравняван със замък.

Ухловица и Агушеви конаци, Могилица
Снимка: Kiril Kapustin, CC BY 2.5, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Какво включва печатът № 84

  1. Пещера УхловицаПещера
  2. Агушеви конациАрхитектурен резерват

Пещерата Ухловица

Пещерата е на около 3 км североизточно от Могилица, на 1040 м надморска височина. Открита и проучена е в края на 60-те години на XX в. от пещерния клуб „Студенец“ в Чепеларе, а за туристи е облагородена през 1984 г. Името ѝ се свързва с улулицата – вид сова, която вероятно е обитавала района.

Ухловица се развива на няколко етажа. От Залата на пропастите на горния етаж четири дълбоки пропасти водят надолу, а стръмна метална стълба отвежда до долната галерия – най-впечатляващата част. Тук има дендритни образувания, подобни на корали, каскади от езера и бял синтров водопад. Пещерата завършва със седем езера, които се пълнят рано напролет. Температурата е около 10–11 °C през цялата година.

Ухловица е убежище и за осем вида прилепи, пет от които са с приоритет за опазване в Европа.

Агушевите конаци

В центъра на Могилица, на полегатия бряг на Арда, се намира най-големият запазен феодален ансамбъл в Родопите. Конаците са строени през първата половина на XIX в. от местни майстори за Салих ага и тримата му синове. Постройките оформят три самостоятелни двора, разделени с вътрешни зидове, и имат общо 24 комина, 86 врати и 221 прозореца.

Големият конак е бил предназначен за гости – с калдъръмен двор, просторни потони и богато украсени стаи с огнища. Кулата в югоизточната част напомня морски фар и е изписана отвън. Тук е събрана и частна библиотека, смятана за една от най-големите на Балканите в края на XIX и началото на XX в.; основната ѝ част днес се пази в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Ансамбълът е паметник на културата с национално значение от 1964 г., а през 2001 г. е върнат на наследниците на Салих ага.

Преди да тръгнете

  • Към входа на пещерата води стръмна пътека със стъпала, а вътре също има много стълби – обуйте здрави обувки.
  • Вземете яке или пуловер – в пещерата е хладно през цялата година.
  • Не безпокойте прилепите и не насочвайте светлина към тях.
  • Уточнете предварително работното време на пещерата и възможността за посещение на конаците.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Пещера "Ухловица" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Ухловица – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Ухловица (пещера) (Q2475430) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. „Агушеви конаци“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  5. Агушеви конаци – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  6. Агушеви конаци (Q12271186) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.