Село в лъката на реката
Селото лежи в долината на Широколъшка река, между рида Чернатица и Переликския дял на Родопите, на 1058 м надморска височина. Името му идва от старобългарската дума „лъка“ – извивка, завой. Заселването тук се свързва с насилственото помохамеданчване в Родопите през XVII в., когато хората търсят убежище навътре в планината.
Над 90 обекта в селото са паметници на културата. Повечето къщи са в характерния родопски стил – с покриви от каменни плочи и масивни стени, които им придават вид на малки крепости. В много от тях има скривалища в стените или в избите. Сред най-известните са Згуровската, Учиковската, Богдановата и Калайджийската къща.
Какво да разгледате
Етнографският музей е в конак от 1853 г. В него са подредени стаите на стопаните, невестинската и овчарската стая, мястото за седенки, съдове за мляко и сирене, пещ за хляб, стан, черги и кукерски маски.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е от 1834 г. – според преданието е вдигната само за 38 дни. Иконостасът ѝ се свързва с братята Димитър и Захари Зограф или с техни ученици. В двора е килийното училище „Св. Пантелеймон“. Главната улица носи името на Капитан Петко войвода, който живее в селото след Освобождението, а в центъра стои паметник на родения тук екзарх Стефан I. Над реката са запазени стари каменни мостове.
Селото на песента
Широка лъка е огнище на родопската песен и каба гайдата. Тук са родени или израснали много известни певци и гайдари, а от 1972 г. в селото работи училище, което подготвя певци и инструменталисти на народна музика – днес Национално училище за фолклорни изкуства. В началото на март се провежда кукерският празник Песпонеделник.
Преди да тръгнете
- Ако искате да видите Песпонеделник, проверете точната дата предварително.
- Улиците са стръмни и каменисти – обуйте удобни обувки.
- В църквата се дръжте тихо и се облечете скромно.
- По наличните данни печатът на 100 НТО се поставя в информационния център в читалището и в етнографския музей.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Широка Лъка (архитектурен резерват) – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Архитектурен резерват „Широка лъка“ – страница на обекта или общината – visitsmolyan.bg, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Широка лъка – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Широка лъка (Q2963935) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г.