
Подземен свят на три етажа
Пещерата е в землището на община Ракитово и е част от Родопския карст. Образувана е в мрамор и се развива на три нива: по най-долното тече река Лепеница, горното е осеяно с малки езера, а средното е сухо и богато на сталактити, сталагмити и други образувания. Оттук са извадени и седем пещерни бисера, които днес са в Природонаучния музей в София.
По трасето водачите показват образувания с имена като „Крокодила“, „Тигровата кожа“ и „Наклонената кула“, както и залата „Звездното небе“ и подземната река.
Изследване и защита
Още през 1925 и 1927 г. тук прави биоспелеологични проучвания акад. Иван Буреш. През 1930 г. в Ракитово е учреден първият клон на Българското пещерно дружество, а през 1931 г. пещерата приема първите посетители, които тогава са носели газени и ацетиленови лампи. Местните жители прокопават и втори вход, защото естественият е залят с вода. През 1962 г. Лепеница е обявена за природна забележителност.
Пещерата е дом на 24 вида животни, шест от които живеят само в пещери. Три от тях – стоножката „Лепеница“, бръмбарчето на Буреш и паячето на Дренски – не са известни никъде другаде по света. Тук обитават и седем вида прилепи, повечето от които са приоритетни за опазване в Европа.
Как се посещава
От 2010 г. посещенията са разрешени по около 600 м от втория, сух етаж. Влиза се на групи до 10 души, задължително с водач, ботуши, каска и челник, и само по определеното трасе. До входа се стига откъм Ракитово през вилната зона Ремово или откъм Велинград, като последната отсечка е по чакълест път. По съображения за безопасност не се допускат деца под 7 години и хора с проблеми на опорно-двигателния апарат.
Преди да тръгнете
- В пещерата е хладно и влажно – облечете топъл слой и дрехи, които не жалите да изцапате.
- Уговорете посещението предварително, тъй като се влиза само с водач и на малки групи.
- Не докосвайте образуванията и не безпокойте прилепите.
- Пътят до входа е частично чакълест – преценете дали колата ви е подходяща.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- ПЕЩЕРАТА ЛЕПЕНИЦА – ДИОНИСИЕВАТА ПЕЩЕРА – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Лепеница (пещера) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Лепеница (Q12284801) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.