Пантеонът на Георги Раковски и Природонаучният музей в Котел

Какво включва печатът № 56

1. Пантеон на Георги Раковски и Музей на котленските възрожденциМузей или галерия
2. Природонаучен музейМузей или галерия

Пантеонът и котленските възрожденци

Пантеонът е открит през 1981 г., по повод 1300-годишнината на българската държава, и споделя сградата си с експозицията „Котленски възрожденци“. Залите са четири – „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“.

В първата зала се пази сърцето на д-р Петър Берон, а темите обхващат още Софроний Врачански и борбата на Неофит Бозвели за църковна независимост. Следващите разказват за д-р Васил Берон, Атанас Гранитски, Стефан Изворски, капитан Георги Мамарчев – вуйчо на Раковски и водач на Велчовата завера – и други котленци.

В централната зала е мраморният саркофаг на Георги Стойков Раковски (1821–1867), роден като Съби Стойков Попович – идеолог и организатор на националноосвободителното движение, наричан „бащата на революцията“. Върху саркофага има бронзово знаме с надпис „Свобода или смърт“ и копие на сабята му. Изложени са още ковчежето, в което са пренесени костите му, личният му дневник и оръжието му.

Природонаучният музей

Музеят дължи създаването си на местния учител Васил Георгиев, който цели шест десетилетия събира фосили, насекоми, птици, влечуги и други образци от околността. През 1951 г. комисия на БАН предлага сбирката му да стане основа на музей, а от 1981 г. той е в нова, специално построена сграда.

Около 30 000 експоната на площ от 1000 м² представят природата на Източна Стара планина. В зала „Палеонтология“ има над 100 фосила на корали, миди и амонити, в „Ботаника“ – около 200 вида висши растения, а насекомите са 218 вида, сред тях бръмбарът еленов рогач и голямото нощно пауново око – най-едрата пеперуда в България. Сред по-едрите експонати са щъркели, пеликани, кафява мечка и вълк.

Преди да тръгнете

• Предвидете време и за двата музея – експозициите са богати.
• Пантеонът е място за почит – пазете тишина.
• Проверете работното време преди посещението.
• Правилата за снимане може да се различават – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Пантеон на Георги Раковски и Музей на котленските възрожденци – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Пантеон на Георги Стойков Раковски – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Пантеон на Георги Стойков Раковски (Q20498737) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Природонаучен музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Природонаучен музей (Котел) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Природонаучен музей (Котел) (Q12291457) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.