От Съдебната палата до Бояна
Музеят е създаден през 1973 г., а първата му експозиция е подредена през 1984 г. в Съдебната палата в центъра на София, в чест на 1300-годишнината на българската държава. През 2000 г. се премества в бившата правителствена резиденция в Бояна, в т. нар. Дом № 1.
Какво да разгледате
Обиколката започва с праисторията – неолит, халколит и бронзова епоха, сред които и копие на скалните рисунки от пещерата Магурата. Залата на траките блести със съкровища от злато и сребро – Боровското, Панагюрското, Летнишкото и част от Рогозенското. Следват Първото и Второто българско царство с над десет съкровища от владетелския и аристократичния бит, после периодът на османската власт и Възраждането, а последната голяма зала е посветена на Третото българско царство.
Освен основните зали има експозиции за етнография и народни носии, нумизматика, история на костюма и модата, Аполония, колекцията „Боян Радев“ и дори Антарктида. Временните изложби допълват постоянните.
Фондовете обхващат археология от палеолита до Средновековието, нумизматика, оръжие, накити, църковно изкуство, старопечатни издания, документи и снимки от Възраждането и по-новата история, мебели, плакати и знамена. През 90-те години на XX в. музеят поема и колекциите на два закрити музея – на българо-съветската дружба и на революционното движение. Сбирките се обогатяват чрез разкопки, експедиции, откупки и дарения.
Филиалите
Към музея принадлежат и Боянската църква, параходът „Радецки“ в Козлодуй и манастирът „Св. Йоан Богослов“ в Земен.
Преди да тръгнете
- Предвидете достатъчно време – експозицията е обширна.
- Ако се интересувате от траките, отделете повече време за залата със златните и сребърните съкровища.
- Съчетайте посещението с Боянската църква, филиал на музея в същия квартал.
- Проверете работното време и временните изложби на официалния сайт.
- Правилата за снимане в залите може да се различават – попитайте на място.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Национален исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Национален исторически музей – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Национален исторически музей (Q1968325) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.