Как възниква музеят
Музеят води началото си от сбирка към Народната библиотека, която след Освобождението заема сградата на бившата джамия. В началото на 90-те години на XIX в. сбирката прераства в самостоятелен Народен музей с пръв директор чешкия археолог Вацлав Добруски, а официалното откриване в обновената сграда е през 1905 г. Археологическият институт е учреден през 1921 г., а след Втората световна война двете институции се обединяват в рамките на БАН.
Сред хората с най-голям принос са Константин Иречек, който още през 1881 г. вижда в бъдещия музей място, където всеки да опознае отечеството си, и проф. Богдан Филов – двигател при създаването му и фактически ръководител през първите две десетилетия. Днес институтът поддържа филиали във Велико Търново и Шумен.
Сградата с девет купола
Музеят се помещава в голямата джамия от XV в., известна като „Коджа Махмуд паша джамиси“ по името на великия везир, поръчал строежа ѝ. Тя е покрита с девет ниски купола. При Освобождението сградата е порутена и с паднало минаре, но е спасена, като е предоставена на библиотеката. През 1944 г. е засегната от бомба и отново отваря врати през 1948 г., а цялостният ремонт протича на етапи между 1993 и 2005 г. Разкопките в нея разкриват пластове от няколко епохи.
Залите и съкровищата
Експозицията заема Централна зала, зали „Праистория“, „Средновековие“ и „Трезор“, както и пространство за временни изложби. В „Трезор“ са показани три световноизвестни съкровища – Вълчитрънското, Луковитското и съкровището от Николаево, заедно с ценни находки от гробове. Музеят притежава хиляди антични и средновековни каменни паметници и най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 000 монети.
Преди да тръгнете
- Проверете актуалното работно време и временните изложби преди посещението.
- Обърнете внимание и на самата сграда – куполите на старата джамия са част от преживяването.
- Правилата за снимане в залите може да са различни – попитайте на място.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Археологически институт с музей при БАН – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Национален археологически институт с музей – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Национален археологически институт с музей (Q1497827) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.