ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 24б

Исторически музей в Каварна и нос Калиакра

Малкият музей в центъра на Каварна и скалистият нос Калиакра на 12 км от града разказват една обща история – от тракийските поселища до средновековната столица на Карвунското княжество.

Исторически музей Каварна и нос Калиакра
Снимка: Spiridon Manoliu, CC BY 3.0, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Какво включва печатът № 24б

  1. Исторически музей – КаварнаМузей или галерия
  2. Археологически резерват „Калиакра“Археологически обект

Историческият музей

Музейното дело в Каварна започва след Освобождението, а официален статут градският музей получава през 1971 г. Първоначално сбирката е в сградата на читалището, а през 2003 г. се мести в сграда, построена специално за нея. Експозицията обхваща времето от V–VI в. до 1940 г.

Специално място е отделено на Чиракман – селището, предшествало Каварна в Античността и Средновековието. Показани са находки от старобългарския керамичен център край село Топола, определян като най-големия в Европа, както и антични, византийски, венециански и западноевропейски монети, които говорят за връзките на Карвунското княжество със Средиземноморието. Стари снимки, книги, оръжия и рисунки допълват представата за града през XIX в.

Нос Калиакра

Тесният нос се врязва на около 2 км в морето, а отвесните му скали се спускат на 70 м към водата. Червеникавият им оттенък идва от глината с железни окиси, която споява варовика, а вълните са изваяли в основата им пещери, ниши и арки. Калиакра е природен и археологически резерват; тук гнезди аристотелевият корморан, а в морето може да се видят делфини.

Най-старото известно име на мястото – Тиризис – идва от тракийското племе тиризи. Според Страбон тук е била столицата на Лизимах, а в Античността крепостта е разширявана и защитена с три линии стени. Най-голям разцвет Калиакра достига през втората половина на XIV в. като столица на княжеството на Балик и Добротица, от чието име произлиза и названието Добруджа. Тогава владетелите започват да изграждат и собствен флот, а в края на века крепостта попада под османска власт.

С носа са свързани и легенди – за четиридесетте български девойки, които сплитат косите си и се хвърлят в морето, за да не попаднат в плен, и за свети Никола, на когото е посветен малкият параклис в края на носа.

Преди да тръгнете

  • На носа често духа силен вятър – вземете връхна дреха и стойте далеч от ръба на отвесните скали.
  • Обувки с добро сцепление ще са полезни по каменистите участъци на резервата.
  • Проверете актуалното работно време на музея и резервата преди пътуването.
  • Ако разгледате първо музея, руините на Калиакра ще ви говорят повече.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Исторически музей Каварна – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Исторически музей (Каварна) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Исторически музей (Q25486592) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. Археологически резерват „Калиакра” – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  5. Калиакра – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  6. Калиакра (Q1648563) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.