Какво включва печатът № 9в
- Аладжа манастир
- Римски терми
Аладжа манастир – обител в скалата
Манастирът се намира на около 17 км от Варна и на 3 км от курорта „Златни пясъци“, в отвесна карстова стена край ръба на Франгенското плато. Помещенията му са разположени на две нива. Долу са църквата, килиите на монасите, трапезарията с кухнята, малка гробищна църква, костницата и стопанските помещения, а горното ниво представлява естествена ниша в скалата, в чийто източен край е бил оформен параклис.
Истинското християнско име на обителта не е запазено. Карел Шкорпил записва предание, според което тя е посветена на Св. Спас, а от 1960 г. насам българите я наричат „Света Троица“. Думата „аладжа“ идва от персийски или арабски и значи „пъстър, шарен“. След османското завоевание манастирът постепенно запада и в крайна сметка е изоставен.
На няколкостотин метра на запад се намира групата пещери, наречена „Катакомбите“. Находките от тях – керамика, монети, графити – показват, че са били използвани още през V–VI в. В близката музейна сграда от 70-те години на XX в. е подредена експозиция за историята на обителта, а през 2009 г. е създаден аудиовизуалният спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“.
Римските терми на Одесос
В югоизточната част на Варна, недалеч от пристанището, се издигат останките на обществените бани на римския Одесос. Според вида на зидарията – редуващи се пояси от камък и тухла – и откритите монети, от Септимий Север до Тацит, комплексът е изграден на прехода между II и III в. и действа до края на III в. Площта му е около 7000 кв. м, а сводовете са достигали над 20 м височина, което го нарежда сред най-големите терми в европейските провинции на империята.
Сградата има симетричен план. Разкрити са входове и преддверия, съблекални, зали с хладка, топла и гореща вода, басейни, палестра и подземни галерии. Особен интерес предизвиква хипокаустът – подовото отопление, при което горещ въздух е минавал под двойния под и през кухини в стените. Сред находките са колони, капители и статуи на Херакъл, Виктория, Меркурий, Асклепий и Хигия; част от тях са изложени в Археологическия музей във Варна.
Още през 1906 г. австриецът Ернст Калинка определя руините като антични, а братя Шкорпил имат основна заслуга за тяхното опазване. Систематичните разкопки са водени от Милко Мирчев между 1959 и 1971 г. По-късно руините служат като вътрешна крепост, през османския период – като барутен склад, а подземията им дълго са използвани за затвор. През лятото руините се превръщат в сцена на летен театър и концерти.
Преди да тръгнете
- Двата обекта са в различни части на района – Аладжа манастир е извън града, затова планирайте отделно време за всеки.
- Проверете актуалното работно време на двата обекта преди посещението.
- Към манастира и „Катакомбите“ се върви по неравни пътеки и стъпала – обуйте удобни обувки.
- Термите са открит обект – през лятото носете вода и шапка.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Аладжа манастир – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Аладжа манастир – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Аладжа манастир (Q1767605) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- РИМСКИ ТЕРМИ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Римски терми (Варна) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Римски терми (Q12292389) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г.