ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 62

Национален етнографски музей и Национална галерия в София

Бившият царски дворец в центъра на София приютява две национални сбирки – Етнографския музей към БАН и Националната галерия. Под един покрив тук се срещат традиционната култура на българите и изобразителното изкуство от Средновековието до наши дни.

Етнографски музей и Национална галерия, София
Снимка: Pudelek (Marcin Szala), CC BY-SA 3.0, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Какво включва печатът № 62

  1. Национален етнографски музейМузей или галерия
  2. Национална галерияМузей или галерияПосочен в таблицата на Уикипедия; не е намерен в каталога на btsbg.org.

Етнографският музей

Корените на музея са в етнографския отдел на Народния музей, създаден през 1892 г. По-късно той се обособява като самостоятелен музей. При бомбардировките през 1944 г. сградата му е разрушена, но част от фонда оцелява, защото е изнесена предварително. Днес музеят е част от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН и заема източното крило на двореца, където някога са били личните покои и приемните на царското семейство.

Сбирките обхващат домашните занаяти и покъщнината, земеделието и животновъдството, керамиката, килимите, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитите, обредния реквизит и шевиците. Особено богат е фондът с традиционно облекло – над 20 000 инвентарни единици. Сред ценните дарения е колекцията от везмо, тъкани и накити на княгиня Евдокия, предадена на музея през 1937 г. Тук се пазят още кукерски маски, писани яйца, сватбени знамена и вещи от двореца, принадлежали на владетелите от Третото българско царство.

Националната галерия

Галерията е създадена с правителствено постановление на 24 ноември 1948 г. и наследява голяма част от творбите на Софийската градска художествена галерия. В двореца тя заема централния корпус и северозападното крило и ползва общ вход с Етнографския музей. Сегашното си име носи от 2015 г., след обединението с Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Колекцията включва живопис, скулптура, графика, декоративно и съвременно изкуство, най-богатата у нас колекция от християнско изкуство, творби на европейски майстори и предмети от Азия, Африка и Америка. Галерията има и други филиали – „Квадрат 500“, експозицията в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, Музея на изкуството от периода на социализма и Софийския арсенал.

Преди да тръгнете

  • Двата музея са в една сграда, но са отделни институции – проверете работното време и на двата.
  • Националната галерия има няколко сгради из града – уточнете предварително коя експозиция търсите.
  • Правилата за снимане в залите може да са различни – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Национален етнографски музей (ИЕФЕМ - БАН) – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (Q12279993) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. Национална галерия – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  5. Национална галерия (Q2991178) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  6. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.