ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 79

Самоков – Историческият музей и Девическият манастир

Самоков дължи името и разцвета си на желязото, а по-късно и на своите художници и книжовници. Историческият музей и Девическият манастир разказват именно тази история.

Исторически музей, Самоков
Снимка: Vassia Atanassova - Spiritia, CC BY-SA 3.0, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Какво включва печатът № 79

  1. Исторически музейМузей или галерия
  2. Девически манастир „Покров Богородичен“МанастирВ таблицата на Уикипедия е отбелязан като отпаднал – уточнете в БТС.

Музей на един занаятчийски град

Музеят е основан през 1930 г. по идея на група самоковски художници, сред които Наум Хаджимладенов и Христо Йончев-Крискарец. Отначало сбирката е в читалище „Отец Паисий“, а по-късно получава самостоятелна сграда зад него, проектирана от архитект Юрдан Юрданов. Днес фондът наброява около 30 000 предмета в етнографска, археологическа, художествена, документална и фотографска колекция.

Експозицията обяснява произхода на името на града – от „самоковите“, големите чукове, задвижвани от водите на Искър, с които майсторите обработват желязото. Има макети на ковашки мях и чук, народни носии, пафти, накити и дървени щампи за тъкани, тракийска и късноантична керамика, както и колекция от камеи. Особено ценна е първата печатарска преса на Никола Карастоянов от 1828 г., а сред документите има отпечатък от „Любословие“ на Константин Фотинов от 1844 г. – първото българско списание.

Вторият етаж е посветен на Самоковската художествена школа – икони и портрети на Захари Зограф, Христо Димитров, Станислав Доспевски, Никола Образописов и други. В двора има малък лапидариум с тракоримски саркофаг и скулптури на Захари Зограф и Карастоянов.

Девическият манастир „Покров Богородичен“

В самия град се намира действащият девически манастир, който самоковци наричат „Бабите“. Основаването му се свързва с баба Фота, бабата на просветителя Константин Фотинов. Каменната църква е издигната през 1837–1839 г., иконите са на Димитър Зограф, а стенописът на Богородица Покровителка в нартекса се свързва със Захари Зограф. През XIX в. манастирът е огнище на просвещение, а монахините и днес поддържат кухня за бедни. В обителта се пазят ръкописи, старопечатни книги и мощи на няколко светци, донесени през XIX в. от Света гора. Храмовият празник е на 1 октомври.

Преди да тръгнете

  • Проверете работното време на музея преди посещението.
  • В манастира се дръжте тихо и се облечете скромно – това е действаща обител.
  • Правилата за снимане в експозициите и в църквата може да са различни – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Исторически музей (Самоков) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Исторически музей, Самоков (Q12281899) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. Девически манастир – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  5. Самоковски манастир „Покров Богородичен“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  6. Самоковски манастир „Покров Богородичен“ (Q12292928) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.