ПътеводителPatevoditel.com

Национален туристически обект № 50

Пантеон на възрожденците и Къща музей „Захари Стоянов“, Русе

В Русе един печат обединява два адреса, посветени на Възраждането: паметника-костница, в който почиват видни борци за свобода, и къщата музей, разказваща за летописеца на Априлското въстание.

Пантеон на възрожденците, Русе
Снимка: Mark Ahsmann, CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons (изрязана и преоразмерена)

Какво включва печатът № 50

  1. Пантеон на възрожденцитеПаметник
  2. Къща музей „Захари Стоянов“Къща музей

Пантеонът – памет под позлатен купол

Пантеонът е издигнат в старото градско гробище, превърнато днес в Парк на възрожденците. Сградата е проектирана от архитект Никола Николов и отваря врати на 28 февруари 1978 г., в годината на стогодишнината от Освобождението. Висока е 22 м, а сърцето ѝ е мраморна зала под позлатен купол.

Тук са положени останките на 39 личности от епохата на националното пробуждане и борбите – сред тях Баба Тонка и синът ѝ Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Захари Стоянов и Панайот Хитов. По стените са изписани още 453 имена на четници, въстаници и опълченци.

Строежът е свързан със събарянето на църквата „Вси светии“, която се е намирала на същото място. През 2001 г., след широк обществен дебат, върху купола е поставен кръст, а в сградата е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“ заедно с експозиция за историята на разрушения храм.

Къщата музей „Захари Стоянов“

Вторият обект по печата обхваща няколко теми наведнъж: Възраждането и църковно-просветните борби в Русенския край, съдбата на семейство Обретенови и живота на Захари Стоянов. Истинското му име е Джендо Стоянов Джедев – роден е в сливенското село Медвен, в семейство на овчар.

Участник в Априлското въстание от 1876 г., той става и негов пръв летописец със „Записки по българските въстания“. По-късно оглавява Българския таен централен революционен комитет, подготвил Съединението от 1885 г., а след това е депутат и председател на Народното събрание. Паметта за него обаче се крепи най-вече на страстното и откровено му перо.

Преди да тръгнете

  • Предвидете време и за двата обекта – печатът ги обединява.
  • Проверете актуалното работно време на музеите преди пътуването.
  • Пантеонът е място за почит – пазете тишина в залата и в параклиса.
  • Правилата за снимане могат да се различават – попитайте на място.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

  1. Пантеон на Възрожденците – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  2. Пантеон на възрожденците – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  3. Пантеон на Възрожденците (Q7131762) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  4. Къща-музей „Захари Стоянов“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  5. Къща музей „Захарий Стоянов“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  6. Къща музей „Захарий Стоянов“ (Q12284496) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
  7. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.