
Какво включва печатът № 1
- Музей „Велянова къща“
- Къща музей „Неофит Рилски“
- Къща музей „Никола Вапцаров“
- Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“
Велянова къща – укрепен дом с изрисувани стени
Сградата е класически пример за банската укрепена постройка: масивно каменно приземие, двуделно скривалище, малки прозорци с решетки и бойници. През 30-те години на XIX в. жителите на Банско я дават на майстор Велян Огненов от Тресонче, поканен да работи по украсата на църквата „Света Троица“. Той пристроява нови помещения и изписва къщата отвътре и отвън.
Именно декорацията отличава този дом. Строгите каменни зидове контрастират с пъстрите пана, растителните орнаменти, птиците и пейзажите със заливи, крепости и църкви. Особено ценни са стенописите в т.нар. Синя стая и резбованата розетка на тавана на чардака. От 1967 г. къщата е паметник на културата с национално значение.
Родните домове на Неофит Рилски и Никола Вапцаров
Бенината къща, където е роден Неофит Рилски, е музей от 1981 г. Бъдещият книжовник, автор на първата българска граматика (1835), живее тук до 1811 г. Посетителите минават през автентично подредените помещения – кухнята с двойната пещ, скривалището, чардака – и през документална експозиция с писма, снимки и книги. Фондът наброява над 400 материала.
Също в центъра, на главния площад, е родната къща на поета Никола Вапцаров (1909–1942), превърната в музей още през 1952 г. По спомени на майка му Елена отчасти е пресъздадена обстановката от детските му години. Сред експонатите са родословното дърво, копия от ръкописи, първите публикации на стиховете и личните вещи, с които поетът е бил преди разстрела – костюм, риза и часовник.
Иконите на Банската школа
Иконната изложба е подредена в най-старата запазена сграда в Банско, датирана в 1749 г. Някога тя служи за женски метох – първо на Хилендарския, а после на Рилския манастир. В шест зали са представени творби на Банската художествена школа, основана от Тома Вишанов – Молера, при когото младият Неофит Рилски учи иконопис. Традицията продължават неговият син Димитър и внукът Симеон Молерови. Макар да общуват с майсторите от Самоков, Дебър и Трявна, банските зографи запазват свой разпознаваем стил.
Преди да тръгнете
- Отделете поне половин ден, ако искате да разгледате четирите експозиции без бързане.
- Проверете работното време на всеки музей предварително – то може да се различава между отделните обекти.
- В музея „Никола Вапцаров“ беседите на видео са достъпни и на четири чужди езика – английски, немски, френски и руски, което е удобно при пътуване с чуждестранни гости.
- Правилата за снимане в експозициите може да са различни, затова попитайте на място.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Музей "Велянова къща" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Велянова къща – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Велянова къща (Q20500901) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Къща - музей "Неофит Рилски" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Къща музей „Неофит Рилски“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Къща музей „Неофит Рилски“ (Q12284499) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Музей "Никола Вапцаров" – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Къща музей „Никола Вапцаров“ (Банско) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Къща музей „Никола Вапцаров“ (Q30049755) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Иконна изложба – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“ (Q28530198) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.