Галерия „Майстора“, къща „Димитър Пешев“ и музеи в Кюстендил

Какво включва печатът № 26

1. Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“Музей или галерия
2. Къща музей „Димитър Пешев“Къща музей
3. Средновековна църква „Св. Георги“Храм
4. Регионален исторически музей – КюстендилМузей или галерия

Галерията на Майстора

Галерията води началото си от 6 август 1944 г., когато е открита сбирка от 50 творби, дарени от самия художник. Сегашната сграда е открита през 1972 г. за 90-годишнината от рождението му и е първата в страната, строена специално за галерия; залите са на нива, свързани в кръгов маршрут, и се осветяват естествено през тавана. Фондът наброява 3180 творби на 585 автори, от които 1357 са на Майстора.

Къщата на Димитър Пешев

Къщата в центъра на града, зад галерията, е точно копие на родния дом на Пешев, изградено през 2002 г. с участието на общината и посланика на Израел. Експозицията проследява живота му и събитията от март 1943 г., когато той инициира протестното писмо на 43 народни представители срещу депортирането на евреите. Представени са и съгражданите му Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, както и дългият път от присъдата на Народния съд до признанието в България и по света.

Църквата „Св. Георги“

В квартал Колуша, в подножието на Осогово, се намира най-старата средновековна църква, оцеляла в Кюстендил. Тя е кръстокуполна, изградена от тухли върху каменни основи, с корниз тип „вълчи зъб“. Вътре са разкрити стенописи от няколко епохи – сред светците са Пантелеймон, Козма и Дамян, а най-добре е запазен образът на свети Никола. Предполага се, че тук е гробът на цар Михаил III Шишман, загинал при Велбъжд през 1330 г. Реставрацията приключва през 2004 г.

Регионалният исторически музей

Музеят започва като училищна сбирка към Педагогическото училище, открита на 3 ноември 1897 г. – третият училищен музей в страната. От 1992 г. носи името на акад. Йордан Иванов, а от 2000 г. е регионален за областите Кюстендил, Перник и Благоевград. В археологическата му експозиция в зала „Асклепий“ се виждат находки от римската Пауталия, бюстове на Зевс и Хера, открити в светилището край Копиловци и трако-римска четириколка от III в.

Преди да тръгнете

• Галерията и къщата на Пешев са една до друга, затова е удобно обиколката да започне от тях.
• Проверете работното време на всеки от четирите обекта поотделно – то може да се различава.
• В църквата „Св. Георги“ пазете тишина, а правилата за снимане на стенописите уточнете на място.
• Предвидете поне половин ден, ако искате да разгледате и четирите обекта.

Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.

Източници

1. Худ. галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
2. Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
3. Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ (Кюстендил) (Q12298609) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
4. Къща-музей „Димитър Пешев“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
5. Къща музей „Димитър Пешев“ – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
6. Къща музей "Димитър Пешев" (Q12284493) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
7. Музей „Средновековна църква Св. Георги“ – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
8. Свети Георги (Кюстендил) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
9. Свети Георги (Q1141404) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
10. Регионален исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
11. Регионален исторически музей (Кюстендил) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
12. Регионален исторически музей, Кюстендил (Q12292242) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
13. 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.

Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.

Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.