Сградата
Музеят съществува от 1965 г., а от 1987 г. се помещава в сграда, завършена през 1930 г. по проект на руския архитект Александър Померанцев. Тя е замислена като духовно училище, но никога не е използвана по това предназначение. В началото на 80-те години е пригодена за музей по проект на архитект Елена Кондева, а през 2005 г. получава статут на архитектурен паметник от национално значение.
Три етажа, три теми
На първия етаж отдел „Археология“ заема девет зали. Тук са показани находки от неолита до късното Средновековие – възстановка на праисторически дом, идолна пластика, тракийски оброчни плочки, бронзови фигури, сграфито керамика, монети и църковна утвар. Сред отличителните експонати са свастика от нефрит, двуостра брадвичка – лабрис, на около 35 века, златен погребален венец, канделабър от I в. пр. Хр. и каменен амвон от Перперикон.
Вторият етаж е посветен на природата на Източните Родопи – хербарии на редки растения, вкаменелости, минерали, геоди и снимки на скални феномени като „Каменната сватба“ и „Каменните гъби“. На третия етаж етнографската експозиция представя живота в региона от края на XIX до средата на XX в. с възстановки на мандра и занаятчийски работилници, народни носии и накити.
Галерията към музея
Към музея функционира и художествената галерия „Станка Димитрова“, настанена в сградата на стар конак. В нея са събрани икони на родопски и тракийски зографи, както и творби на Владимир Димитров – Майстора, Ярослав Вешин, Дечко Узунов, Светлин Русев и други български художници.
Преди да тръгнете
- Проверете актуалното работно време на музея и на галерията преди посещението.
- Ако планирате и Перперикон, разгледайте първо археологическия отдел – той дава добра представа за находките от района.
- Предвидете време и за трите етажа – експозициите се различават силно по тема.
- Правилата за снимане в залите може да се различават – попитайте на място.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Регионален исторически музей – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Регионален исторически музей (Кърджали) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Регионален исторически музей, Кърджали (Q12292240) – координати – Wikidata, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г., обновено на 19 октомври 2026 г.