Най-южният град
Златоград се намира в Родопите, там, където централната част на планината преминава в източната, в живописна долина. Точно в центъра му Голяма и Малка река се сливат и дават началото на река Върбица. По билата на южните ридове край града минава границата с Гърция, а самият Златоград е най-южният град в България и център на едноименна община.
Районът е обитаван от хилядолетия, за което свидетелстват многобройните археологически обекти и паметници, обвити в местни предания. В града са запазени над сто паметника на културата, а възрожденската част на града е най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите.
Белите къщи
Традиционните златоградски къщи впечатляват с белите си стени, характерните кръгли комини и своеобразното съчетание на архитектурни елементи. Комплексът е разположен именно в такъв квартал, а сградите около него са обитавани през цялата година. Така посетителят не влиза в музей, откъснат от живота, а в среда, в която старото и днешното съжителстват.
Музей в движение
Особеност на комплекса е динамичният начин, по който е представена експозицията. Вместо само да разглеждате предмети зад витрини, можете да видите как се работят традиционните занаяти – работилниците са подредени по новаторски начин и в тях се демонстрират стари трудови умения.
Голямо място в духовната култура на Златоградския край заема фолклорът в цялото му разнообразие. Преданията, песните и обичаите на местните хора са неразделна част от разказа, който комплексът предлага на гостите си, и помагат да се разбере как е живяла тази част от Родопите.
Преди да тръгнете
- Проверете предварително работното време на комплекса и кои работилници са отворени в деня на посещението.
- Къщите в квартала са обитавани – уважавайте жителите и не влизайте в дворове без покана.
- Старите улици може да са неравни – обуйте удобни обувки.
- Ако искате да снимате майсторите в работилниците, първо поискайте разрешение.
Работното време, билетите и достъпът се променят. Проверете ги при официалния източник преди посещение – връзките са в „Източници“ по-долу.
Източници
- Eтнографски ареален комплекс – каталог „100 НТО“ – Български туристически съюз, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- Етнографски ареален комплекс – страница на обекта или общината – eac-zlatograd.com, прегледано на 17 октомври 2026 г.
- 100 национални туристически обекта (списък) – Уикипедия, прегледано на 17 октомври 2026 г.
Текстът е оригинален и е написан от редакцията въз основа на посочените източници. Забелязахте неточност? Сигнализирайте грешка с линк към официален източник или вижте Контакт.
Публикувано на 17 октомври 2026 г.